Два от филмите са съвместна продукция с френската асоциация „Valois Monarchique“. Автор и сценарист на поредицата е историкът Мълвина Господинова, дългогодишен изследовател на църковно-държавните отношения и политиката на Третото Българско Царство. През 2017 г. бе сключен договор с Българската Национална Телевизия за излъчването на филмите от документалната поредица.
Още великият древногръцки историк и военачалник Тукидид заключава, че „историята се повтаря“. Според прочутият римски ретор Марк Фабий Квинтилиан пък, „историята трябва да се разказва, а не да се доказва“. Съгласни с древните майстори на анализа и словото, считаме, че историкът преди всичко е длъжен да разкаже и покаже на съвременниците историята преди тях.
Историята, каквато я помнят участниците в нея и свидетелите на времето, в което тя се е случила. Такава е позицията, от която се започна осъществяването на поредицата „Владетелите на Третото Българско Царство“.
Продециата има за цел да направи обществено достояние личните свидетелства на Негово Величество Цар Симеон II и Нейно Царско Височество Княгиня Мария Луиза, чиито лични спомени за техните предци, за събития и личности от епохата на Третото Българско Царство са важен исторически документ за онези сложни времена и поука за настоящето. Защото, отгласът от онези драматични години е осезаем и днес. Непознаването на историята, нейното потулване или изопачаване носи само вреда за бъдещите поколения.
Документалните филми за владетелите на Третото Българско Царство представят живота и делото на членовете на българската монархия, разкривайки малко известни факти и документи, подчертаващи значимостта на династията Сакс-Кобургготски за България.
Сценарист и режисьор: Мълвина Господинова
Продуцент: Фондация „Българска памет — Братя Диневи“
Оператор: Дамян Гюров
Редактор: Алена Антонова
Съвместна продукция с асоциация La joie des horizons
Филмът за Княгиня Клементина, родоначалник на Царската династия на Третото Българско Царство, запознава съвременните зрители с различни аспекти от нейния богат живот и огромната ѝ дейност за модернизирането на младата ни държава.
Повествованието проследява всички важни моменти от необикновения живот на една силна жена, покоряваща със своя висок дух и интелигентност императори, политици и най-обикновени хора. Пред зрителите са представени новооткрити писма от личната кореспонденция на Княгиня Клементина до нейния брат – Херцог д’Омал, до сина ѝ Фердинанд, вече Княз на България и др.
От откритите писма и документи става видна голямата щедрост, загриженост и упоритост в начинанията, свързани с тежката мисия на младия Княз на далечната балканска държава България. Личните дарения на Княгиня Клементина, насочени в посока развитие, благоустрояване и здравеопазване в Княжеството надхвърлят десетки милиони златни франкове.
От личната кореспонденция с нейната близка приятелка Кралица Виктория се разкриват и аспекти от тогавашната европейска политика и дипломация.
Сценарист и режисьор: Мълвина Господинова
Продуцент: Фондация „Българска памет — Братя Диневи“
Оператор: Дамян Гюров и Андре Пеле
Редактор: Алена Антонова
Съвместна продукция на асоциациите La joie des horizons и Valois Monarchique
Във филмовия разказ, в който специално участие има Негово Величество Цар Симеон II, се включиха представители и от Франция, и от България – историци, общественици, висши духовници. Всеки от участниците споделя своето мнение за изключителната роля на Цар Фердинанд в изграждането и модернизирането на следосвобожденска България.
Филмът проследява изключителния живот на първия български Цар след Освобождението и неговата тежка мисия да превърне една изостанала османска провинция в модерна и просперираща европейска държава. Наследник на големите династии Сакс-Кобург и Гота, Орлеани – Бурбони, и Кохари, Цар Фердинанд умело и с изключително постоянство маневрира в сложната европейска политика в края на XIX и началото на XX век, за да изведе хилядолетната Българска държава на полагащото ѝ се достойно място на международната политическа карта.
Важен момент във филмовия разказ безспорно е темата за национално-освободителните войни от 1912-1913 г. и Първата Световна война. Генерал Жером Миле, представител на „Institut de France” и главен директор на Domaine de Chantilly, и видният историк и публицист Филип Делорм обръщат специално внимание на последиците от Първата световна война, споделяйки и мнението на автора, че цяла Европа, и светът претърпяват една невиждана дотогава всеобща катастрофа, и в този смисъл е трудно да се говори за победители и победени.
Филмът запознава зрителите и с нови находки от изследванията на Мълвина Господинова, свързани с българското Царско семейство. Филмовият разказ запознава и с годините на изгнание на Царя-Отец, в които той се отдава на своите научни изследвания и експедиции в различни краища на света – Европа, Южна Америка, Африка.
Сценарист и режисьор: Мълвина Господинова
Продуцент: Фондация „Българска памет — Братя Диневи“
Оператор: Долорес Алварадо
Редактор: Алена Антонова
Съвместна продукция на асоциациите La joie des horizons и Valois Monarchique
Двете части на документалната хроника „Царят“ проследяват житейския път на българския владетел – в почти неизвестните за обществото ни 50 години на неговото изгнание, и след завръщането му в Родината.
Непринудените разговори с Негово Величество Цар Симеон II, проведени в изпълнената с вековна история атмосфера на Дворците „Врана“, „Царска Бистрица“ и домът на Царското семейство в Мадрид, запознават зрителя с малко известни факти от живота на българския владетел.
Филмовото повествование се основава на личния разказ и спомени на Негово Величество Цар Симеон и неговата сестра Княгиня Мария Луиза. От щастливите детски години в Родината, през кошмара на осиротяването и изгонването от дома и Отечеството, в трудните години на съзряването в далечна и непозната страна, през периоди на всевъзможните трудности на изгнанието, на надежди и разочарования, до щастливите години на семейна радост и успешни трудове – във всичко това зрителят ще види реалния образ на един Цар, останал верен на своя дълг. Да служи на своя народ, поверен му от Бога.
Във филма се разглеждат и темите, свързани с дейността на Негово Величество като премиер, и с ключовите моменти от неговата вътрешна и външна политика, довели до извеждането на България от кризите на 90-те години на ХХ в., включването ѝ в ЕС и НАТО, и до промяната на нейния статут в международен план.
В повествованието са включени много документи, снимки и архивни кадри, повечето от които са от личния архив на Царското семейство и се публикуват за първи път.
Сценарист и режисьор: Мълвина Господинова
Продуцент: Фондация „Българска памет — Братя Диневи“
Оператор: Долорес Алварадо и Георги Георгиев – Гецата
Редактор: Алена Антонова
Филмовият разказ се основава на пространните интервюта с Негово Величество Цар Симеон II и Нейно Царско Височество Княгиня Мария Луиза.
Във времето между две Световни войни, когато Великите сили отново преразпределят сферите на влияние в света; когато две мрачни идеологии – фашизъм и комунизъм, се борят за надмощие и тотална власт, Цар Борис III прави всичко по силите си, за да осигури на народа и държавата мир и неутралитет. Неразбран и хулен от едни, обичан и уважаван от други, той остава в историята като „Царя – Обединител“.
В едно откровено и свидетелско интервю, неговата дъщеря Княгиня Мария Луиза ни разказва за царските трудни избори, за времето, в което баща й управлява, за бащинския му образ, за неразгаданите истини и изопачените факти. Свидетелски разказ, архивни документи и анализи на специалисти изграждат исторически портрет на Цар Борис III – „стопроцентовият българин по душа“, притиснат в обръча на чужди интереси, разпънат между Изтока и Запада.
Филмовият разказ включва всички важни моменти от драматичния живот на Цар Борис, за когото години наред българите си спомнят като за „Народния Цар“. Цялото четвърт-вековно управление на Цар Борис ІІІ е белязано с уникалното му умение да маневрира и в най-заплетени ситуации и взаимоотношения. От 1918 г. до 1935 г. България периодично е разтърсвана от братоубийствени конфликти: комунистически метежи (1918-1923 г.); военни преврати (9.VІ.1923г.; 19.V.1934 г.); политически убийства; покушения лично срещу Царя (1925 г.). С пословичното си търпение Царят съумява да изведе страната от тази кървава вакханалия и да ѝ осигури години на мир и просперитет. Изключителен резултат на безспорните му дипломатически умения е мирното възвръщане на „житницата на България“ – Южна Добруджа. Във филма академик Георги Марков заключава, че именно при Цар Борис България най-сетне е в своите етнически граници.
